Историята на вчерашния ден

С Ива СвещароваАлекс СпасоваМира Захова, Вили Прагер, ستيفن شتيريف  и  Nathan Cooper.

 

Ако бях господ, най-много щях да обичам танцьорите. На същия принцип, по който сега предпочитам тези, които правят нещо, пред онези, които не правят нищо, дори и да са красиви, а най-вече тези, които правят нещо в движение, движейки се.

В този смисъл Галина Борисова е ударила шестицата в божествения бележник, с "Историята на вчерашния ден". Едни изтанцувани дневници. Шест на брой, три мъжки, три женски, вплетени в един... Какъв е телесният еквивалент на звуковия "калабълък"? ... Застиват на финала в прецизна картина в черно и бяло, под монохром на Толостой, вдъхновена от чийто дневници, всъщност, тръгва Галина Борисова.

 

"Като изключим някои писатели, които с откровенията си винаги са оставали в рамките на благоприличието, всичките писатели толкова са ме отблъсквали с автобиографиите си, колкото и са ме привличали." Галина Борисова

 

На другия ден гледам "Историята на вчерашния ден" отново. И пак, гласът на Милица зазвънтява към десетата минута, там явно има нещо, което го вади този спомен; искаш ли хот-дог, искаш ли кола, и целия кулинарен лукс на 80-тарските градски улици. В края на представлението вече знам защо ми е било предоставено това хранително-вкусов изобилие. Изровил се е целият спомен. Милица ме лекува. От болно гърло. Затова в този спомен моят глас не чувам. Само кимам в отговор на искаш ли това, искаш ли онова. А цялата щедрост и любов на Милица са за да прокарат противните кафяви хапчета за смучене и още някакви хапчета, които не искам да пия. Най-интересното е, че успя. Излекува ме. За един зимен следобед. На другия ден вече говорех. И пак бяхме заедно, а не аз на легло.

След "Историята на вчершния ден" гледана две вечери поред, две нощи си лягам щастлива. Няма го ужасът съпровождащ дълбоката софийска мизерия. Мизерията на счупените улици; тоалетните тип клекало по университетите; липсващите сапуни в кенефите на болниците и държавните институции; кафкащината на НАП, която ми иска документ А104, но не признава картата, която се получава след попълване и подаване на документ А104 в чужбина; безполезната Сivi апликация на общината; изсулените, разпасани катаджии, които рекетират сина ми всяка вечер на път за в къщи, точно както навремето кварталните милиционери мен, когато се прибирах...

Вече в леглото, гледам златния сърп на луната докато заспивам с леко сърце. Облак, ту я появява, ту я скрива. Галина Борисова за пореден път ме излекува. Излекува ме, разболявайки се.

 

"...реших да се заема с историите и дневниците на свои колеги. Но деликатността да се вреш в носа на приятелите, ме отказа от това неразумно решение и сега мога само да си блъскам главата в стената и да отварям широко прозореца за повече въздух.“ Галина Борисова

 

 

Историята на вчерaшния ден ще се играе в  София, на :

22 октомври, част от програмата на Акт фестивал 18:00ч.

3 ноември, в галерия Етюд 19:30 ч

 

За текстовете за танц на Галина Борисова 

http://galina-borissova.blogspot.com/?m=1