БГ МАЩЕХА

Дневник БГ - кукувича държава

"В кой момент по-точно българското посолство в Англия и МВнР ще обяснят на НОЙ БГ и на когото още трябва, че в Англия човек си плаща данъка, а не се частно или държавно здравно-самоосигурява?В кой момент всички български институции ще разберат, че щом имам английски адрес и си плащам данъка аз съм здравно осигурена в NHS, държавната здравна каса в Англия? Освен всичко друго, за това имам и издаден документ. . Упълномощено от мен лице в България се опитва да извади удостоверение 87, за липса на данъчни задължения . Системата показва, че не съм здравно осигурена в БГ. Служители не приемат  NHS  картата* ми и питат за ЧАСТНА ОСИГУРОВКА. Българи представяли частни осигуровки! Какви частни осигуровки, нали половин България е в Англия за да се лекува безплатно!?!МВнР - вършете си работата! И от вкъщи става.Не стига, че в България отказаха да ме лекуват 2017, въпреки че.бях приета по спешност - а сега отказват и документи да ми издават, защото не се здравно осигурявам в БГ.Като си представя, че този цирк се играе на поне 200 000 българи живеещи в ОК..." 25 ноември 2020

 

Това написах днес и постнах като коментар под няколко поста на Българско посолство Лондон и МВнР във фейсбук. Тъй като това не ми стига, тоест не утолява беса ми и не уталожва гнева ми, от днес насетне започвам рубрика, в която ще споменавам, кога съм работила с български в рамките на английската здравна каса, NHS. 

Такъв дневник бях започнала да водя преди време, но все го изоставях - прекалено много работа ми се натрупваше за описване. Сега, въпреки, че моментът не е подходящ - работя постоянно с арабски и все по-малка приемам български превод - все пак ще започна рубриката, дори и само да отбелязвам инициали и пощенски кодове. Като начало, ще публикувам това, което бях писала още миналата година, когато ми дойде идеята. А, идеята ми дойде от там, че моята лична среда в България, и по-точно в центъра на София, хич и не си представя, каква е трагедията по периферните населени места и как масово се изнасят българи от всякой етнос и как пристигат в Англия нелекуване и недохранени.

И по-лошо от това - и най-близките ми приятели ме гледат с неверие, когато им разказвам, що български човеконарод се извървява през английската здравна каса само срещу адресна регистрация - пластиката доказваща, че сме се осигурявали в България, тук никой не я иска - и през ум не им минава, че такова нещо изобщо съществува. Докато любимото ми GP в София каза " Кого сме изнесли бе? Виж, че болниците са пълни. Изнесли сме били". На повечето, освен медицинска грижа им се предоставя и преводач, какъвто имено се явявам аз. Или иначе казано: Англия се грижи за прокудените от родината си българи много човешки.

Няколкото истории описани по-долу са просто прашинка, от всичко което е преминало през мен. Писала съм сегиз тогиз. От времето, когато работех държавен превод целодневно - с четири-пет случая на ден, няма ни помен, ни запетайка.

*на която пише името, адресът и рождената ми дата, номерът ми в NHS и датата на която са ме регистрирали във въпросното NHS

25 ноември 2020

2020

Вчера, 24 ноември 2020 Българката Т не идва за часа си в специализираната ракова болница Роял Марсден. Чакаме я час. Молят ме да й позвъним по телефона да я питаме дали просто закъснява или няма намерение да идва. Т не отговаря. Извиняват ми се, че са ми изгубили времето, подписват ми работния лист и ме пускат да си вървя. На тях за изгубеното време няма, кой да се извини.

19 ноември 2020 Пробационен център на Харингей и Енфилд. А е получил присъда да се явява година и половина на пробационни срещи. Бил бил жена си и голямата си дъщеря. А непрекъснато обяснява, как и двамата с жената не били прави да се карат и двамата се разкайвали. След като си тръгва отговорникът ме пита, дали и аз мисля, че А има нужда от специален курс " Що е то домашно насилие и има ли почва у нас". Отговарям й положително.

10 ноември 2020 ТТ е висока красива жена на контролен преглед след рак на гърдата. Всичко при нея вече е наред. Следващият й скенер е след три месеца.

26 октомври 2020 Ана страда от тежка депресия и социалните са притеснени за благополучието на едногодишното й момиченце. Бащата успява да се грижи и за двете непрекъснато. Семейството е на социални.

2019

23 Октомври 2019. Днес отново съм в северен Лондон. Този път с Коце от Столипиново, Пловдив. Коце е в Лондон от 9 години. Привлича вниманието на социалните служби през зимата на 2017 като бездомен. Коце не се квалифицира за никакви помощи, въпреки което е настанен в стая в общежитие. Дават му се и £30 на месец. През 2018 получава масиран инфаркт. Прави му се операция и му се поставя пейсмейкър. Тази година Коце е вече на 60 години. Полага му се и му е дадена безплатна карта за градски транспорт. Има редовни прегледи в кардиологична и му се предоставят безплатни лекарства от здравната каса. Днес съм тук защото социалните служби се чудят дали му харесва новата стая в която е настанен. Стаята е голяма, с висок покрив и камина. Явно хубава, стара къща. В стаята не се диша. Коце е надул парното на 6. Оплаква се от шум "Дограмата на джама е от старите. Не е звукоизолираща". Макар и Коце да не говори за храна, социалната служителка се притеснява, че в хладилника му има само яйца и консерва тон. Казва, че купони за храна се отпускат спорадично и по моя препоръка си записва да се поинтересува, какви програми за помощ има Червения кръст. Проблемът на Коце е, че няма статут да получава помощи. Социалната работничка е пуснала молба за 'Оценка човешки права' . "Няма да те изоставим. Бъди спокоен", казва Лидия. Самата тя е от африка и се грижи майчински за Коце. "Добре, че стана на 60 и получи картата за транспор, че иначе му плащах билетите от джоба си" казва. Опитвам се да обясня на Коце за оценката човешки права. Коце се вълнува щом чуе думата България. "Каква България в България ще умра".

24 юли 2019 Днес съм с Х в Роял Бромптон, прави й се белодробна биопсия съ СТ скенер. Придружава я синът й. Той говори чудесен английски, тя никакъв. При запитване за пощенския й код, израз на личен адрес в Англия, Х цитира пощенския си код в София. Тоест, тя е тук само за лечение. Лечение на белодробен рак, но по английската, не по българската здравна каса (както изрично запитах за да съм 100% сигурна). Тук съм за малко и даже не пея в хора, но виж за скъпо лечение по чужда здравна каса прелитам. 22 Октомври. Намирам се в служба 'Настаняване Харингей'. Северен Лондон е пълен с българия. Харингей особено. Кодът е N22. Имам много истории за разправяне с този код. Днес съм тук заради Мариана и жилищният й проблеми. Мариана живее в Лондон от 9 години съ съпруга и трите си деца. Голямата на 20 студента, малкото на 7 момче. Мъжът на Мариана има частна фирма за чистене, от която печели около £1200 на месеци "Чисти. След като плати на двамата работника". Към момента държавата додава на семейството на Мариана £1400 въ вид на детски добавки, помощ за наема и трудови облекчения. Въпреки помощта Мариана дължи на хазяйката си 9 месеца наем. "Разходите ни са много големи. Не можем да си плащаме наема". Служителката решава да направи бърза оценка разходи. Дийствително, семейството харчи около £2200 за основни нужди. Тук са включени и разходите по полицейският тренинг на средната дъщеря, плюс фитнеса й. Марана казва "Не се справям. Дайте ми общинско жилище". Служителката обяснява, че няма как. Законът е променен вече. Всички живеят на частен наем, но държавата им помага да го плащат. Служителката поръчва нова оценка, или преоценка, на нуждите на семейството на Мариана, за да им се покачат помощите, така че да могат да си плащат наема в бъдеще.

28 юни 2019 В училището Хартланд съм, повикана за превод с български. Родителите не идват. Това се случва поне за десети път за две години в това точно училище. Училището плаща за преводач, а родителите поканени на лична среща да не дойдат. Мисля си, по другите училища по ми върви. Въпреки, че реално погледнато е обратното: в Хартланд никога не ми се налага да работя. Часът ми ми се заплаща - работила или не.

26 юни 2019 беше вчера, когато работих с Х от Хасково. Роден 81 г. Без никакви документи и с много слаб английски настанен въ дом за временно настаняване. Доведен от работещ в подслона в Housing Haringey за да се провери дали Х подлежи на социално настаняване. По думите му Х идва и си отива от Англия през 2-3 месеца от 2007 г. Има психическа диагноза, за която взима медикаменти. Казва, че от 2007 е бил прибиран в английско лечебно заведение десет пъти. Няколко пъти след лечение е бил репатриран обратно в България по самолет и с придружител. Правени са опити, подобно на настоящия, да бъда настанен в Англия, тоест качен на социал и редовно лекуван - всички неуспешни поради липсващи достатъчни документи за самоличност. Х иска да бъде настанен В Англия, тъй като у в България родителите му го институционализират след което не го посещават по половин година. Същото по думите му там не можел да изкара и стотинка, нямал и за цигари. Питат го, как тогава се връща в Англия всеки път. Казва че работи, проси или взима назаем. В Лондон не може да цитира нито един адрес от 2007. Казва че е спял по обектите на които е работел, при колеги, на открито, в рейс 149 от Ватерло и в болниците, в които са го лекували. Според придружителката му от дома за временно настаняване, на два пъти през предни години е бил настаняван в подобни жилища, когато и са правени опити статутът му да бъде легализиран. Към момента Х няма документи защото бил обран, докато живеел на улицата. Х говори чист и правилен български и не изглежда за е от малцинство. Баща му като се върнел пиян винаги го гонел от вкъщи.