Берлин и аз или съдбата, която ни дели

Откакто си в Берлин не мога да съм.в Берлин и аз. На Иво

Видя ли сега какво стана?

Стомната се счупи.

12 март 2016, Вечер е, в чудесно настроение в къщи пия вино и слушам музика (преоткривам парчето Save a Prayer на Duran Duran). След пет месеца активна, тежка работа с пациенти за чернодробни трансплантации в Кингс Колидж съм пак безработна. Иначе казано, имам пари, нямам задачи. Решавам, ще ида до Берлин, не съм ходила скоро. Както си го помислям, така и започвам да си купувам билета. Започвам, започвам, но така и не довършвам, защото лаптопът не ще да зареди страницата за плащане. Между пускане на парчета и танцуване, след дву-три часови опити се отказвам. Хайде утре по светло, казвам си и си лягам. Сутринта ме буди телефонът. Доктори на света ме питат, искам ли на 18ти, на края на седмицата, май петък се падаше, да тръгна за остров Киос, Гърция. Искам. Хммм, добре, че не си купих билета за Берлин.

Последният ден на октомври 2017. Отново безработна, вече няколко месеца. Чудя се какво да правя.... Да ида до Берлин си казвам, но вечер е и поучена от предния опит решавам, да не се мъча да купувам билети сега, а утре по светло да го направя. На другата сутрин ме буди телефонът "Мамо, Марзие замина, хайде да идеш да й помогнеш да си извади визата".... Такааааа, вместо за Берлин купувам билет за Техеран и заминавам.

След време си говоря с Иво по месинджър.  очаквай да ме видиш в Берлин, щот виж всеки път какво става. Смеем се.

2019 лятото, Кака Бети ме кани в Берлин наесен. Не ща, й казвам, разправям й за приключенията ми Берлин Не Берлин. Опъвам се, няма да стане. Все пак пиша на Берлин арт уиик, радват се, включват ме в прес-тура, на който в крайна сметка Кака Бети, не аз, се размотава.

Януари 2020, Кака Бети, и аз не знам как, успява да ме убеди да се видим на Берлин арт уикенда началото на май. Вероятно защото бях улисана в много работа, та забравих за специалните ни отношения, Берлин и аз. Райн ер, Кака Бети съветва. Не ща, Бритиш еруеиз настоявам - скъпо, но с класа.

Е... какво стана е ясно. Вчера получих имейл, че по случай КОВИД19 блокадата, имам възможност да си сменя билета за Берлин за друга дата...

НЕ БЛАГОДАРЯ, ще кажа аз на това предложение, СТОМНАТА СЕ СЧУПИ.

Дръжте си го Берлина за вас. Аз бях там през 1991, 1993, 1995, 1997, 2003 и 2005 изберлинила съм си берлина, сега се берлинете вие.

30 март 2020

The Girls and Boys of Fes

WHAT FOOTBALL UNITES NONE DIVIDES

18 November, about 1030
Place Boujloud, Fes, Morocco

My Gazelles

Dust Sand Mud Snow

Upon my Gazelles

Three continents and an island

Nine months later: Sofia's Continuous Nightmare (Series 2 - February 2019)

As Sofia becomes more and more broken ("dilapidated" is a far too sophisticated a word to describe Sofia's miserable state of affairs) Bulgaria as a whole gets wilder and wilder. The Wild Balkan East. Proper.

And while the rags of poverty fail to hide the bare lack of lawfulness and normality, local Bulgarian population's main occupation is the hatred of Gypsies (in absentee) and main bother is not to be mistaken for one.

Futile senseless fears and preoccupations as the saddened knowledgeable spectator knows that most Bulgarian Gypsies are in Western Europe (UK included) on their way to a rather successful integration.

Yes, hundreds of thousands Bulgarian Gypsies, Bulgarian Muslims and Bulgarian Turks live in the West as a result of Bulgaria's lack of social policy and systematic social war on minority groups.

Poor (as of a person deserving of pi ty and sympathy) poor (as of a person lacking sufficient money to live at a standard considered comfortable or normal in a society) lost Bulgarian souls.

Maddened souls fighting imaginary demons.

My friend Nadia, painter and scenographer (check her subpage here) says "This is the pesants' revenge on the capital city ".

I share Nadeto's pain at the sight of Sofia, once called the Paris of the Balkans, in ruins. Further more that the bits that are eventually "fixed" "look like nothing" as goes the Bulgarians expression.

Personally I think that the current Bulgarian Wo/men of State resident in Sofia unconsciously seek to reproduce their home places as they remember them from the time their childhood.. Unfortunately, this is how Bulgarian province looked in the 80s - mud, ugliness and gaps.

For more on Sofia check Sofia 2019 subpage

VISIT PERSEPOLIS - before it becomes a shadow of a memory or a hologram in a museum.

My Gazelles

On my Gazelles

Dust from

Shiraz

Tahran

Amman

Petra

Haifa

Jerusalem

Tel Avive 

Leighton Buzzard

Fes

Meknes

Straight line 

Dust, dust, dust, sand, sand, dust and sand, dust and sand, and some mud  for charm

"It is not that we didn't experience our own, Bulgarian umbrella (hardly a self-initiative, self-inspired); and this on British soil precisely - talking about "crazy lies" now rings to me with no rhyme nor reason...." Maya Tzenova, Professor in the University of Sofia and renowned  translator, on Salisbury's Novichok affair. 

20 March 2018

"My faith has strong armour
in my sturdy breast
and bullets able to shatter
my faith
have not been found,
do not exist!"

Faith, Nikola Vaptsarov

The mosaic of the House of Architects in Sofia

Must be made of pieces of broken streets.

 A long time abandoned  

 set for a film called

 The Capital

Мозайката на Дома на архитекта в София

Изглежда направаена от парчета счупени улици

Декор от отдавна забравен филм наречен Стоицата 

Март 2018

Мечка

Snowy rain

Sunny clouds

Broken pavment

Bears' wedding

Дъжд вали

Слънце грее

Счупени улици

Мечка се жени 

София, март 2018

IRAN IN NOVEMBER 2017

Day 4 Crossing the street in Tehran reminded me my routine runaways from the kindergarten, when the big street was the main obstacle on my way home. I will stand at the end of the payvment and ask a grown up to take me by the hand  to the other side. In the dusty, polluted, noisy, life-threatening cross road in Tehran, the feeling is the same – I need a grown up to take me to the other side safe.

Day 3 Once I got over my the fear that I will lose my head-scarf, I started fearing that I will lose my pants. That for a reason unknown and obscure they will get undone and fall in the street.

3rd of November. Day two. Tehran.

Covered from head to heel 

You can set your toes free.

On your head-scarf a sunflower, a snowflake, a green and a yellow leaf

In your black raincoat – you all year round

First day in Tehran. We cry at Beatles’ Yesterday in the morning and at Hussain’s mourning songs in the evening. It’s Mouharam.

The eternal winter of  Iranian women

Seasons change

Short sleeve long sleeve jacket coat jacket long sleeve short sleeve long sleeve jacket coat

For men

For women

Scarf and raincoat 

With the scarf i am getting better and better.

Alien babushka in the morning. Obvious foreigner in the evening.

I through a tantrum at the airport: Where is my visa? You make me wait two hours. You make me ware a scarf and where is your aircon?

Later i smoke outside, smile and chat the men. Do everything opposite to sain reason...  Stress or scarf-boiling head?

Comments