Тишината се излегна сластно върху Досадата, тя се разкрачи, после размисли, събра бедра отегчена и проправи път на Ежедневието, което от своя страна вървеше оклюмало и смирено...

На ъгъла ги наблюдаваше Удоволствието, което заедно с Удовлетворението се беше изгубило в град Тъга

На съседния тротоар Истината и Лъжата играеха на дама и камъчето се счупи

Болката избяга с автобуса, а Изкуството остана да плаче безутешно на последната спирка Колелото

Сънят се възползва от ситуацията и се сприятелява с Ежедневието, изрита Въображението да играе на дама с Истината и Лъжата и приспа света

По същото време, но не на същото място Волята играеше с Кармата на шах с коня